Обичам те

Обичам те, защо да крия?
За тебе мисля дълго, до зори.
Опитвам любовта си да прикрия,
но невъзможно е това, уви.
Заспивам всяка вечер с твоя образ
и виждам те в съня си всяка нощ.
За мене ти си всичко - въздух, слънце...
И моля се горещо за твоята любов.
Навсякъде аз търся твоя поглед,
жадувам все да слушам твоя глас.
За тебе съм готова да пожертвам всичко -
изисква скъпи жертви любовта.
Но ти не можеш всичко туй да забележиш,
не виждаш обичта във моите очи.
Нима не си обичал истински и ти момиче?
Защо тогава твоето сърце мълчи?
Но струва ми се, всичко туй е безполезно.
Не ще се и опиташ да ме разбереш.
Ти може даже и да се присмееш,
ти можеш даже и да ме презреш...
Но туй не ще изтръгне любовта
от моите гърди.
Не, тя ще продължава все тъй силно,
вечно да гори.

Мария Вергова
1988г.