Навън е светла, зимна нощ

Навън е светла, зимна нощ.
Вървим по падналия сняг.
Вървим към края на
една вълшебна приказка.
Виновни няма между нас.
Виновна е единствено съдбата,
решила да ни раздели.
Подай ръка - милувка за последно.
Докосване на пръстите и край.
Не крий сълзите си. Не са от слабост,
а са от болка по изгубеното щастие.
Целувка дай ми - да ме топли
във всички зимни нощи занапред.
И запомни - виновни няма между нас!
Виновна е единствено съдбата.
В очите ти се отразява сивото небе.
Недей така, не искам да запомня
този израз в тях.
Аз искам да ги помня винаги
обичащи и топли.
Вървим по падналия сняг
към края на една вълшебна приказка,
наречена любов...


Мария Вергова
1996г.