Остави ме сама!

Довчера на Бога се молех
за твоята обич.
А днес теб умолявам
да ме пощадиш.
Остави ме на мира
със твоите клетви,
със тез обяснения и
горещи молби!
Не виждаш ли - обичта
вече я няма във мене.
Отдавна изчезна, изпари
се, умря.
Не можеш я върна
ни с нежност, ни с думи.
Преди беше силна,
но я няма сега.
Не се опитвай да изкупваш
куп минали грешки!
Нима е нужно на някого
всичко това?
Довчера на Бога се молех
за твоята обич.
Днес теб умолявам -
остави ме сама!


Мария Вергова
1990г.