Душа

Самотна си, самотна си, душа,

и като вик във теб отеква тишината.

Студена и безкрайна е нощта,

когато в теб притихне леден вятър.

Затворена зад стъклена стена,

сънуваш всяка вечер, че отлиташ.

Но хваната в капана на плътта,

заключена, без път се луташ.

Знам вече, тясно ти е в мен, душа,
жадуваш за безкрая като птица.

Но потрошаваш своите крила

при всеки следващ опит за отлитане.

Почакай още мъничко, душа,

животът ни по-кратък и от миг е.

Ще дойде ден и ти във вечността

свободна сред звездите ще се скиташ.


Мария Вергова
2008г.