Обичай ме, дори да съм далече.
Обичай ме, дори да съм жестока с теб.
Обичай ме, дори и да те мразя.
Обичай ме, дори и с друга да си ти.
Обичай мен, когато я целуваш
и моя образ виждай в нейните очи.
Обичай мен, щом тя те гали нежно,
жадувай само мойте ласки, моя плам.
И устните ти в устните й щом се впият,
ти пак представяй си, че мен
целуваш с жар.
Обичай ме! Не ме забравяй!
Жадувай ме, търси ме с поглед, с глас.
Сънувай ме, по мен изгаряй!
И...може би ще се завърна аз.
Мария Вергова
1990г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар