Отивай си от мен, любов!
Върви си!
Махни се и сама ме остави!
Натрапница си ти! Иди си!
Но с тебе и сърцето ми вземи!
Че то отдавна вече не е живо.
Боля го толкоз много, че не издържа.
Разкъсано, измамено, подритвано,
от болка виещо, умря.
И ти, любов, умри със него!
Не искам повече да ме гориш.
Една душа във мен остана само.
Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!
Върви си!
Махни се и сама ме остави!
Натрапница си ти! Иди си!
Но с тебе и сърцето ми вземи!
Че то отдавна вече не е живо.
Боля го толкоз много, че не издържа.
Разкъсано, измамено, подритвано,
от болка виещо, умря.
И ти, любов, умри със него!
Не искам повече да ме гориш.
Една душа във мен остана само.
Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!
Мария Вергова
Уж умира -
ОтговорИзтриванеа вънгленчето все още стаено си гори...
уж си отива -
а се завръщат мисли, изгорели някога мечти...