Среща

Днес те срещнах отново след толкова време
и обичта пак тъй силно в мен загоря.
Бях се залъгвала, бях си внушила,
че всичко е свършено, но разбрах, че греша.
За миг се стъписах смутена и плаха
и вдигнах очите си, пълни с тъга.
Ти спря се, усмихна се, погледна ме нежно
и първи за поздрав подаде ръка.
Говорихме малко, като случайни познати,
а после отминахме бързо напред.
Но таз среща остави във мен отпечатък
и оттогава все страдам и те търся навред.


Мария Вергова
1988г.