четвъртък, 1 декември 2011 г.

***

Градът мълчеше -
призрачно притихнал.

Тежаха часовете в тишината.

Събрани - като ято черни птици -

накацали край къщата, мълчахме.

Невярващи, че теб те няма.

Съседи - неми, бледи сенки

във унес влизаха при тебе.

И тихо хлипаха във шепите.

Смъртта край нас

невидимо сновеше.

Доволно сита - беше взела трима.

С грабливи нокти

млада плячка сграбчила

под куп от гуми, кръв и ламарина.

Декември  виеше във клоните

на старите, замръзнали дървета.

С юмруци бършехме сълзите си.

С дъждовни сълзи плачеше небето.

Мария Вергова
2008г.

1 коментар: