неделя, 1 януари 2012 г.

Между странници

Когато странниците се сбогуват,
kажи, умират ли в нощта звезди?
Угасват ли една след друга
след нашите несбъднати мечти?

Във тайната градина на душата си
не ме допусна - там и мракът е красив.
А толкова мечтаех да съм твоя  роза,
a моят Малък принц да бъдеш ти!

Обичаш  много да разказваш приказки -
изгубен в техния измислен свят.
Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.
Кога ли влюбването стана грях?

Но приказката  свърши. Сбогом, Cтраннико!
Не  всяка приказка е с край щастлив.
За себе си  избирам светлината.
С красивото на мрака днес оставаш ти.

А може би там някъде,  във  времето,
в безкрая на далечните звезди,
ще изтанцуват оня  чуден Лунен танц,
прегърнати,  нашите души...



Мария Вергова
2008г.

4 коментара:

  1. Ни тАнго, нито самба или диско
    днес тялото ми може да играе,
    но просто някакси ми се прииска
    пред теб за мъничко да се разкая-
    че бях прохосник аз на дните си
    които хората наричаха ЖИВОТ
    а днес катеря се по сипеи
    за да спася душата си -
    във собствения си кивот.

    ОтговорИзтриване
  2. Нека приказното да е безкрайно в сърцата и под звездите!
    Усмивки през цялата години ти пожелавам!!
    :)

    ОтговорИзтриване
  3. Животът си минава без да пита,
    във сложни лабиринти ни заплита.
    Но тази нощ мелодия дочувам,
    за всичко забрави и с мен танцувай!!!:)))))

    http://www.youtube.com/watch?v=sDgOFQ6c7pA&feature=related

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря и на теб, сбъднати звездни сънища ти пожелавам!:))

    ОтговорИзтриване