Когато странниците се сбогуват,
kажи, умират ли в нощта звезди?
Угасват ли една след друга
след нашите несбъднати мечти?
Във тайната градина на душата си
не ме допусна - там и мракът е красив.
А толкова мечтаех да съм твоя роза,
a моят Малък принц да бъдеш ти!
Обичаш много да разказваш приказки -
изгубен в техния измислен свят.
Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.
Кога ли влюбването стана грях?
Но приказката свърши. Сбогом, Cтраннико!
Не всяка приказка е с край щастлив.
За себе си избирам светлината.
С красивото на мрака днес оставаш ти.
А може би там някъде, във времето,
в безкрая на далечните звезди,
ще изтанцуват оня чуден Лунен танц,
прегърнати, нашите души...
Мария Вергова
2008г.
Ни тАнго, нито самба или диско
ОтговорИзтриванеднес тялото ми може да играе,
но просто някакси ми се прииска
пред теб за мъничко да се разкая-
че бях прохосник аз на дните си
които хората наричаха ЖИВОТ
а днес катеря се по сипеи
за да спася душата си -
във собствения си кивот.
Нека приказното да е безкрайно в сърцата и под звездите!
ОтговорИзтриванеУсмивки през цялата години ти пожелавам!!
:)
Животът си минава без да пита,
ОтговорИзтриваневъв сложни лабиринти ни заплита.
Но тази нощ мелодия дочувам,
за всичко забрави и с мен танцувай!!!:)))))
http://www.youtube.com/watch?v=sDgOFQ6c7pA&feature=related
Благодаря и на теб, сбъднати звездни сънища ти пожелавам!:))
ОтговорИзтриване