Еднакви и безцветни се редуват дните.
И знам - ще продължи да се върти света,
ала сърцето ми бездомно ще се скита.
Ще се прибирам вeчер в къщата сама.
Но тази къща няма да е дом.
Ще е Хотелът на разбитите сърца,
а аз ще съм единствен посетител.
Ще ме посреща на вратата тишина,
като любезен и очакващ домакин.
Ще ме прегръща само самотата
и в мрежи от тъга ще ме заплита.
Ще сядам на верандата в нощта,
под погледа на хиляди звезди
и книгата със спомените ще разгръщам.
Ще търся пак до лудост имам ли вина
и ще сънувам, че при мен се връщаш
Мария Вергова
2009г.
любовта изгаря често душите
ОтговорИзтриванеразбива сърца ,оставя въглени
и никой не казва нищо за дните
когато будни оставаме преди вън да е съмнало...
самотата остава единствен наш спътник
и с нея можем "спокойно" надълго да спорим
понякога чувстваме се като нежелани пътници
пред които ничия врата не ще се отвори.
Любовта е надежда, горяща в душите,
ОтговорИзтриванеискрата в два чифта очи.
Ако бъдат самотни и тягостни дните,
любов пак света ще спаси. :))
А ако някога забравим, че има друга,
ОтговорИзтриване(нима още вярваме в любовта след любов)
ако остава ни малко да изпаднем в полуда
и избягаме някакси от живота суров ?
Какво ли зад ъгъла утре ни чака ?
букет свежи цветя или венеца за края
и днеска за някъде потеглил е влака
за последната гара съм ,а коя е всъщност ? - не зная .
И дори така сами,
ОтговорИзтриванеще сънуваме спомените си като мечти -
и ще гледаме далеч зад хоризонта,
как небето с пламъците на любовта гори...