И аз ще бъда птица

Когато след много години
и дълга житейска игра,
във края на пътя изминат,
почувствам, че близо е Тя...

Когато от дългото скитане,
от фалш, суета и лъжа,
от тежкото бреме на дните ни,
сломена, поискам да спра.

Когато над мене надвисне
студена и тежка пръстта
и в клещи зловещи ме стисне
безкрайна и зла тишина...

Тогава над моето тяло
ще поникне високо дърво
с големи, разлистени клони
и с малко и топло гнездо,

в което две влюбени птици,
събрани в любовна игра,
с блестящи от обич зеници,
възпяват в дует любовта.

И тази любовна искрица,
и тази свещена игра,
света ще дарят с нова птица,
а аз ще дам свойта душа.

И пак във безкрая ще литна
под щедри лъчи светлина.
И пак по земята ще скитам.
Кой каза, че е вечна смъртта?

Мария Вергова
2009г.

 http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/I-az-shte-bada-ptitsa/95592.html#ixzz1jLLMbxKq

Помниш ли?

Помниш ли онзи парижки балкон,
надвесен над тясната уличка
с  бистрото отсреща  със стар грамофон
и с най-романтичната музика?

Помниш ли лудия, eсенен вятър,
заплитащ любовно косите ни
и аромата на циганско лято,
останал до днес във душите?

Помниш ли как денят ни започваше
с капучино и целувки по устните,
а завършваше с дълги, безкрайни разходки
по парижките шумни улици?

Как стояхме до късно във здрача -
аз седнала  на коленете ти -
и слушахме онзи стар музикант,
свирещ за дребни монети.

Нощем светлините на свещите
как танцуваха по стените на стаята,
а любовта на целия свят
бе събрана в очите на двама ни.

Помниш ли слънцето, Шанз ' Елизе
със хилядите влюбени гълъби?
И "нашето" мъничко кафене
сгушено точно на ъгъла?

Помниш ли...

Мария Вергова
2009г.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Pomnish-li/104358.html#ixzz1j51UWbnE

Дали е невъзможна любовта ни?

Дали е невъзможна любовта ни?
В живота няма нищо невъзможно.
Повярвай ми, през дни и разстояния,
аз пак ще стопля твоя сън тревожен!

Във кратък, луд порой ще се превърна.
С безбройни, топли капчици дъждовни,
по плещите ти, дълго непрегърнати,
ще се разливам нежно и гальовно.

Със вятъра край теб ще лъкатуша,
косaтa ти немирно ще разроша.
А после до сърцето ще се сгуша,
до него, без да знаеш, ще ме носиш.

В нощта след туй, в самотната ти стая,
безшумно, като сянка ще проникна,
потънала във сънната омая,
трепереща и боса ще притихна.

Тогава ти, познал във тъмнината
извивките на голото ми тяло,
в съня си ще ме любиш без остатък,
тъй, както с тебе сме мечтали.

И двама във съня ти ще докажем,
че може да я има любовта ни,
че пет пари за нас не значат даже
тук някакви си дни и разстояния.

На сутринта, когато се събудиш
и тялото ти тръпне от милувки,
а устните горят, недей се чуди -
следа е туй от моите целувки.

Мария Вергова

2008г.

Здравей, приятелю...

Здравей, мой мили,
верни приятелю!
Тази нощ идвам
при тебе с молба.
Искам тази нощ
да съм твоя, приятелю!
Направи ме тази нощ
своя жена!
Знам, приятелю,
знам, че ме искаш!
Виждам - в погледа
лумва пожар.
Люби ме със страст
дълго време подтискана!
Тази нощ всичко
аз ще ти дам.
Тази нощ ще заложа на риска.
Тази нощ всичко с мен направи!
Знам - ще помогнеш.
Ти приятел си истински!
Виждам - желаеш ме много, нали?
Помогни тази нощ
да забравя за Hего!
Помогни да изтрия,
макар и за час,
всеки спомен във мен
за целувките нежни,
за лъжливите думи,
за измамния глас!
Тази нощ, се кълна,
ще съм твоя, приятелю,
тази нощ ще те любя
с отчаяна страст!
Ще изтръгна от мен
и последна частица
от глупава нежност,
от Негова власт.
Помогни да забравя
за Него, приятелю!
Тази нощ се оставям
във твойте ръце.
Да забравя за Него
съм готова на всичко!
Даже... с твойто
приятелство аз да платя.

Мария Вергова
2007г.

Прочети още:
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Zdravey-priyatelyu/98307.html#ixzz1imwqZv2u

Приказка за лека нощ

Лека нощ, мое мило дете!
Вечерта  звездни мрежи заплита.
Нежна фея с блестящи криле
върху приказен дракон долита.

И посипва със звезден прашец
твойте трепкащи, спящи ресници.
Във косите заплита  венец
от уханни, вълшебни тревици.

И  с магическа пръчка в ръка,
от небесния жълт полумесец,
с балдахинче от лунна мъгла,
люлка прави  за малки принцеси.

И завива те - цял звезден кош
със любов върху тебе отпуска.
Спи спокойно, дете, лека нощ!
Сънчо в своето царство те пуска.

Мария Вергова

Прочети още:

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Za-detsa/Prikazka-za-leka-nosht/104409.html#ixzz1igZv8Y81

Без теб

Без теб, кажи ми, как да продължа?

Еднакви и безцветни се редуват дните.
И знам - ще продължи да се върти света,
ала сърцето ми бездомно ще се скита.
Ще се прибирам вeчер в  къщата сама.
Но тази къща няма да е дом.
Ще е Хотелът на разбитите сърца,
а аз ще съм единствен посетител.
Ще ме посреща на вратата тишина,
като любезен и очакващ домакин.
Ще ме прегръща само самотата
и в мрежи от тъга ще ме заплита.
Ще сядам на верандата в нощта,
под погледа на хиляди звезди
и книгата със спомените  ще разгръщам.
Ще търся пак до лудост имам ли вина
и ще сънувам, че при мен се връщаш



Мария Вергова
2009г.

Прочети още: http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Bez-teb/97949.html#ixzz1iQ83teGU

Между странници

Когато странниците се сбогуват,

kажи, умират ли в нощта звезди?

Угасват ли една след друга

след нашите несбъднати мечти?

Във тайната градина на душата си

не ме допусна - там и мракът е красив.

А толкова мечтаех да съм твоя  роза,

a моят Малък принц да бъдеш ти!

Обичаш  много да разказваш приказки -

изгубен в техния измислен свят.

Ала до смърт страхуваш се да бъдеш влюбен.

Кога ли влюбването стана грях?

Но приказката  свърши. Сбогом, Cтраннико!

Не  всяка приказка е с край щастлив.

За себе си  избирам светлината.

С красивото на мрака днес оставаш ти.

А може би там някъде,  във  времето,

в безкрая на далечните звезди,

ще изтанцуват оня  чуден Лунен танц,

прегърнати,  нашите души...

Мария Вергова

2008г.