Времето със своя бяг стремителен
безмилостно изтръгна те от моето сърце.
Не помня вече образа, не помня и очите ти,
но може би за мен така е много по-добре.
Сърцето ми отдавна е забравило и думите,
що караха ме дълго, в будни нощи да тъжа.
А даже и лъжите ти, и твойте обещания
потънали са някъде дълбоко в паметта.
Но туй любов ли е било тогава - истинска,
или пък само детско увлечение за мен?
На тез въпроси вечно търся отговор.
Ще мога ли да го намеря някой ден?
Мария Вергова
1988г.
понеделник, 12 декември 2011 г.
Среща
Днес те срещнах отново след толкова време
и обичта пак тъй силно в мен загоря.
Бях се залъгвала, бях си внушила,
че всичко е свършено, но разбрах, че греша.
За миг се стъписах смутена и плаха
и вдигнах очите си, пълни с тъга.
Ти спря се, усмихна се, погледна ме нежно
и първи за поздрав подаде ръка.
Говорихме малко, като случайни познати,
а после отминахме бързо напред.
Но таз среща остави във мен отпечатък
и оттогава все страдам и те търся навред.
Мария Вергова
1988г.
и обичта пак тъй силно в мен загоря.
Бях се залъгвала, бях си внушила,
че всичко е свършено, но разбрах, че греша.
За миг се стъписах смутена и плаха
и вдигнах очите си, пълни с тъга.
Ти спря се, усмихна се, погледна ме нежно
и първи за поздрав подаде ръка.
Говорихме малко, като случайни познати,
а после отминахме бързо напред.
Но таз среща остави във мен отпечатък
и оттогава все страдам и те търся навред.
Мария Вергова
1988г.
Обичам те
Обичам те, защо да крия?
За тебе мисля дълго, до зори.
Опитвам любовта си да прикрия,
но невъзможно е това, уви.
Заспивам всяка вечер с твоя образ
и виждам те в съня си всяка нощ.
За мене ти си всичко - въздух, слънце...
И моля се горещо за твоята любов.
Навсякъде аз търся твоя поглед,
жадувам все да слушам твоя глас.
За тебе съм готова да пожертвам всичко -
изисква скъпи жертви любовта.
Но ти не можеш всичко туй да забележиш,
не виждаш обичта във моите очи.
Нима не си обичал истински и ти момиче?
Защо тогава твоето сърце мълчи?
Но струва ми се, всичко туй е безполезно.
Не ще се и опиташ да ме разбереш.
Ти може даже и да се присмееш,
ти можеш даже и да ме презреш...
Но туй не ще изтръгне любовта
от моите гърди.
Не, тя ще продължава все тъй силно,
вечно да гори.
Мария Вергова
1988г.
За тебе мисля дълго, до зори.
Опитвам любовта си да прикрия,
но невъзможно е това, уви.
Заспивам всяка вечер с твоя образ
и виждам те в съня си всяка нощ.
За мене ти си всичко - въздух, слънце...
И моля се горещо за твоята любов.
Навсякъде аз търся твоя поглед,
жадувам все да слушам твоя глас.
За тебе съм готова да пожертвам всичко -
изисква скъпи жертви любовта.
Но ти не можеш всичко туй да забележиш,
не виждаш обичта във моите очи.
Нима не си обичал истински и ти момиче?
Защо тогава твоето сърце мълчи?
Но струва ми се, всичко туй е безполезно.
Не ще се и опиташ да ме разбереш.
Ти може даже и да се присмееш,
ти можеш даже и да ме презреш...
Но туй не ще изтръгне любовта
от моите гърди.
Не, тя ще продължава все тъй силно,
вечно да гори.
Мария Вергова
1988г.
четвъртък, 8 декември 2011 г.
вторник, 6 декември 2011 г.
неделя, 4 декември 2011 г.
четвъртък, 1 декември 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)