А обеща да ме обичаш...

Нощта навън разстила леден дъх,
не шумва  ни ветрец, ни глас на птиче,
а месецът боде ме с остър връх
и на съня ми нишките разсича.

А бяха дни и пълната луна,
досущ наивно, влюбено момиче,
повярва ти, когато обеща,
когато обеща да ме обичаш.

Но вятър всички думи разпиля
и на дъжда, без жал, ги запокити.
А ти, забравил мен и любовта,
нанякъде по този свят заскита.

А днес, под тънко резенче луна,
сърцето ми виновно коленичи
и моли се без глас да му простя,
да му простя, че още те обича...