Обичаш ме

Обичаш ме.
Това го зная.
Усещам го със всичките
си сетива.
Завръщаш се при нея всяка
вечер,
но мислите ти все блуждаят...
Със мене си, макар до нея легнал
в тягостната тишина.
Обичаш ме,
макар че дните си прекарваш с нея
и нощите, и всичките си часове.
Ще полудея!
Как искам миг поне очите ти
без страх да гледам,
без страх, че там встрани до теб е тя...
И устните ти да докосна, и ръцете,
и длани във косите да заровя.
Очите да целувам - черни, топли.
Дъха ти да улавям между пръстите си.
Да те усещам, че си вътре в стаята -
безмълвен,
там някъде на крайчеца на канапето.
И въздухът да затрепти от напрежение,
от чувства неизказани и думи неизречени.
Как искам!
Но не мога, защото там встрани
до теб е тя.
И болката усещам, и гнева във погледа й,
страха, че може би й се изплъзваш.
И не мога да съм лошата,
не мога...
Сълзите си преглъщам и й се усмихвам.
Да, още неин си със моята благословия.
Но зная, че обичаш мен.
Това го зная.
Усещам го със всичките си сетива.
И нощем в сънищата си те галя,
без страх, че мога някого да нараня.

 

 

Мария Вергова

1996г.