Тази нощ, по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства - като листи отронени
се завърнах отново при теб.
Стари чувства - като листи отронени
от дървото на моя живот,
затанцуваха, залюляни от вятъра
затанцуваха, залюляни от вятъра
на надеждата в изкусителен танц
за завръщане, за прошка и нежност.
Ала знам, есента щом тихо почука
в сърцата ни, по-добре е за зимата
за завръщане, за прошка и нежност.
Ала знам, есента щом тихо почука
в сърцата ни, по-добре е за зимата
да отворим вратата си и
да покрием листата със сняг...
Мария Вергова
2008г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар