Нощта настъпва откъм запад.
Тъма обвива цялата земя.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.
Застанал в мрака край реката,
смълчан присядам на брега.
Заключил в мене самотата,
се взирам в тихата вода.
И сякаш нежна, тъжна песен
напяват речните вълни.
А аз като във сън унесен,
потъвам в трепетни мечти.
Безшумно, като нощна птица
изгрява ярката луна.
И като жълта, призрачна зеница
увисва над смълчаната земя.
Тъма обвива цялата земя.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.
Застанал в мрака край реката,
смълчан присядам на брега.
Заключил в мене самотата,
се взирам в тихата вода.
И сякаш нежна, тъжна песен
напяват речните вълни.
А аз като във сън унесен,
потъвам в трепетни мечти.
Безшумно, като нощна птица
изгрява ярката луна.
И като жълта, призрачна зеница
увисва над смълчаната земя.
Мария Вергова
Нощта - безшумна, нежна,
ОтговорИзтриванеоткъснала се от деня с въздишка.
Луната - белоснежна,
спуска се в съня с искряща нишка.