петък, 25 ноември 2011 г.

Зимен прозорец

Без теб, любов, сърцето ми е тихо,
като забравена във ъгъла китара.

И прах покрива струните замлъкнали,

и  глуха тишина изпълва стаята.

Без теб, любов, и устните ми - тихи, 

безмълвни,  недокоснати  мълчат,

а въздухът е пълен със очакване.

Навън, през зимния прозорец,

светът е сякаш странно полудял.

Забързан,  бясно бяга по паважа,

мечтите свои да догони.

И ти, любов,  си някъде сред тях.

А аз, по заскреженото стъкло,

рисувам хиляди сърца за теб

и те очаквам.

Мария Вергова

Няма коментари:

Публикуване на коментар