Без теб, любов, сърцето ми е тихо,
като забравена във ъгъла китара.
И прах покрива струните замлъкнали,
и глуха тишина изпълва стаята.
Без теб, любов, и устните ми - тихи,
безмълвни, недокоснати мълчат,
а въздухът е пълен със очакване.
Навън, през зимния прозорец,
светът е сякаш странно полудял.
Забързан, бясно бяга по паважа,
мечтите свои да догони.
И ти, любов, си някъде сред тях.
А аз, по заскреженото стъкло,
рисувам хиляди сърца за теб
и те очаквам.
като забравена във ъгъла китара.
И прах покрива струните замлъкнали,
и глуха тишина изпълва стаята.
Без теб, любов, и устните ми - тихи,
безмълвни, недокоснати мълчат,
а въздухът е пълен със очакване.
Навън, през зимния прозорец,
светът е сякаш странно полудял.
Забързан, бясно бяга по паважа,
мечтите свои да догони.
И ти, любов, си някъде сред тях.
А аз, по заскреженото стъкло,
рисувам хиляди сърца за теб
и те очаквам.
Мария Вергова
Няма коментари:
Публикуване на коментар