вторник, 15 ноември 2011 г.

И тази нощ съм с теб, приятелю

И тази нощ съм с теб, приятелю.
Спокойна е със тебе вечерта.
Отново нашите среднощни разговори
лекуват  моята душа.
От толкова болезнени раздели,
от толкова любови и лъжи,
от хиляди предателства, които
сърцето карали са да боли.
И тази нощ, приятелю,
душата ми прегръщаш.
В очите ми поглеждаш и ме виждаш там
отново онова момиче,
което някога, отдавна бях.
Което жадно гледаше звездите,
което вечер босо по брега
с морето синьо се целуваше
и с вятъра се гонеше в нощта.
Което със коси разпуснати,
приседнало на топлата земя,
рисуваше по пясъка картини
със бяла раковина във ръка.
И днес, приятелю, съм тази, същата.
В сърцето ми е същото море.
И днес прегръщат ме вълните сини.
В очите свети звездното небе.
И само ти през времето подаваш
на малкото момиче в мен ръка.
И слънце пак в сърцето ми изгрява.
Приятелю, благодаря!


Мария Вергова
2008г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар