Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича,
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче
и смутено пред мене стои,
първи стихове влюбено срича -
то ме гледа през твойте очи,
от сърцето ти жадно наднича.
И се срещаме някъде там,
на безгрижното детство из дните.
И светът е пак щур и голям,
пак на плитки заплитам косите си.
И се втурвам лудешки навън,
по-немирна и волна от вятър,
към вълшебния, шеметен сън
на горещото, слънчево лято.
Към филиите с мед и масло,
юлски вечери, щурчови песни
и с летящо под мен колело
гоня пак хоризонта далечен.
Онова босоного момче...
Уж порасло, а все си е същото -
със по врабчовски топло сърце.
Хей, момичето в мен те прегръща!
Мария Вергова
2012г.
събота, 21 юли 2012 г.
понеделник, 4 юни 2012 г.
Лудата
По улиците прашни на града,
нанякъде поела, крачи Лудата.
Сред сивата, безименна тълпа,
изгубила се, пъстра пеперуда.
Забързана, към залеза върви,
усмихната сама, на нещо свое.
Сред грохота на хиляди коли,
унесено, със себе си говори.
По прашните, разкаляни стъкла,
със пръст рисува някакви картини.
В поляни със разцъфнали цветя
превръща потъмнелите витрини.
И всеки път танцува под дъжда,
мелодия дъждовна тананика.
Със вятъра препуска под ръка,
понесена по своя път за никъде.
Загрижени ù дават къшей хляб,
а тя си го поделя със врабчетата.
Със котките бездомни си говори
и облаците гони по небето.
А вечер, в някой ъгъл щом заспи,
сънувайки слънца и маргаритки,
сред грохота на хиляди коли,
от кръчмите среднощни я подритват.
Мария Вергова
2009г.
нанякъде поела, крачи Лудата.
Сред сивата, безименна тълпа,
изгубила се, пъстра пеперуда.
Забързана, към залеза върви,
усмихната сама, на нещо свое.
Сред грохота на хиляди коли,
унесено, със себе си говори.
По прашните, разкаляни стъкла,
със пръст рисува някакви картини.
В поляни със разцъфнали цветя
превръща потъмнелите витрини.
И всеки път танцува под дъжда,
мелодия дъждовна тананика.
Със вятъра препуска под ръка,
понесена по своя път за никъде.
Загрижени ù дават къшей хляб,
а тя си го поделя със врабчетата.
Със котките бездомни си говори
и облаците гони по небето.
А вечер, в някой ъгъл щом заспи,
сънувайки слънца и маргаритки,
сред грохота на хиляди коли,
от кръчмите среднощни я подритват.
Мария Вергова
2009г.
събота, 26 май 2012 г.
И пак е нощ
И пак е нощ. И хиляди звезди.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност чака.
И пак е нощ. И лунна светлина
опъва тънки нишки в тишината.
Прозорец. Силуетът на жена.
Косите ù целува само вятърът.
И пак е нощ. И споменът за мъж
изплува като сън от тъмнината.
В прегръдките на цъфналата ръж
днес друга слуша Лунната соната.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност чака.
И пак е нощ. И лунна светлина
опъва тънки нишки в тишината.
Прозорец. Силуетът на жена.
Косите ù целува само вятърът.
И пак е нощ. И споменът за мъж
изплува като сън от тъмнината.
В прегръдките на цъфналата ръж
днес друга слуша Лунната соната.
Мария Вергова
2010г.
понеделник, 7 май 2012 г.
понеделник, 12 март 2012 г.
Любовна нирвана
Нощта се е спуснала – нежно-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш,
в ръцете ти силни замирам.
Ти всичко най-женско във мен омагьосваш,
любовния порив не спирам...
И всяка извивка на моето тяло
превръщаш в най-нежната струна.
Препуска сърцето, от страст полудяло,
„Обичам те!” – шепнеш без думи.
В целувките твои заключен е раят,
амброзия сладка отпивам!
В очите ти почва и свършва безкраят,
в блажена омая се скривам.
И с устни горещи наслада разливаш,
изкусно танцуваш по мене.
Отблясъци лунни със мрака се сливат,
изригва в мен нова вселена!
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш,
в ръцете ти силни замирам.
Ти всичко най-женско във мен омагьосваш,
любовния порив не спирам...
И всяка извивка на моето тяло
превръщаш в най-нежната струна.
Препуска сърцето, от страст полудяло,
„Обичам те!” – шепнеш без думи.
В целувките твои заключен е раят,
амброзия сладка отпивам!
В очите ти почва и свършва безкраят,
в блажена омая се скривам.
И с устни горещи наслада разливаш,
изкусно танцуваш по мене.
Отблясъци лунни със мрака се сливат,
изригва в мен нова вселена!
Нощта се е спуснала - нежно-гальовна,
тела във блаженство се сплитат!
Душите, във плен на екстаза любовен
във танц към звездите политат!
Мария Вергова
2010 г.
неделя, 26 февруари 2012 г.
сряда, 22 февруари 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)