Нощта се е спуснала – нежно-омайна,
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш,
в ръцете ти силни замирам.
Ти всичко най-женско във мен омагьосваш,
любовния порив не спирам...
И всяка извивка на моето тяло
превръщаш в най-нежната струна.
Препуска сърцето, от страст полудяло,
„Обичам те!” – шепнеш без думи.
В целувките твои заключен е раят,
амброзия сладка отпивам!
В очите ти почва и свършва безкраят,
в блажена омая се скривам.
И с устни горещи наслада разливаш,
изкусно танцуваш по мене.
Отблясъци лунни със мрака се сливат,
изригва в мен нова вселена!
оазис от мрак сътворила.
Звездите са стражи, а нашата тайна
луната в прегръдки е скрила.
Притихнал до мене, с копнеж ме докосваш,
в ръцете ти силни замирам.
Ти всичко най-женско във мен омагьосваш,
любовния порив не спирам...
И всяка извивка на моето тяло
превръщаш в най-нежната струна.
Препуска сърцето, от страст полудяло,
„Обичам те!” – шепнеш без думи.
В целувките твои заключен е раят,
амброзия сладка отпивам!
В очите ти почва и свършва безкраят,
в блажена омая се скривам.
И с устни горещи наслада разливаш,
изкусно танцуваш по мене.
Отблясъци лунни със мрака се сливат,
изригва в мен нова вселена!
Нощта се е спуснала - нежно-гальовна,
тела във блаженство се сплитат!
Душите, във плен на екстаза любовен
във танц към звездите политат!
Мария Вергова
2010 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар