Онова босоного момче,
дето волно в стърнищата тича,
като рошаво, малко врабче,
скрило слънце в сърцето си птиче
и смутено пред мене стои,
първи стихове влюбено срича -
то ме гледа през твойте очи,
от сърцето ти жадно наднича.
И се срещаме някъде там,
на безгрижното детство из дните.
И светът е пак щур и голям,
пак на плитки заплитам косите си.
И се втурвам лудешки навън,
по-немирна и волна от вятър,
към вълшебния, шеметен сън
на горещото, слънчево лято.
Към филиите с мед и масло,
юлски вечери, щурчови песни
и с летящо под мен колело
гоня пак хоризонта далечен.
Онова босоного момче...
Уж порасло, а все си е същото -
със по врабчовски топло сърце.
Хей, момичето в мен те прегръща!
Мария Вергова
2012г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар