Тиха нежност във нощи сатенени

С тихи стъпки пресичам нощта,

към съня ти вървя, Обич моя.

Сред безумния бяг на света,

само там мога днес да съм твоя.

И прости, че за тебе не бях

тиха нежност във нощи сатенени,

че прегръщах по-тежкия грях

да сънувам, че ти си до мене.

Да се вглеждам във други очи,

да жадувам за твоите само,

да потъвам в море от лъжи,

а да знам - само себе си мамя.

Днес без теб съм горчива луна,

единаци по мене ще вият.

Днес съм сянка безплътна в нощта

и от себе си в мрака се крия.

И след толкова мъртви мечти,

нищо друго след теб не остана -

само вечност от нощи и дни

и душата ми разпиляна...

Мария Вергова

2011г.