Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер
тънки мрежи от лунна мъгла.
И те търся в стих, нежно изречен,
в притаения зрак на съня.
А навярно и днес се разминахме
някъде там, по Крайбрежната.
Ти - без лице и без име,
аз - уморено-небрежна.
Или в края на дългия ден,
ей така, без да знаеш, си минал
само миг, или два преди мен
покрай фонтана с делфините.
И сред нежно разцъфнали люляци,
сме поели безцелно нагоре.
А онази, най-пъстрата улица,
ни е скрила в морето от хора.
Или оня чудак бил си ти -
спрял на "Тройката", точно до ъгъла,
дето в джоба си носи трохи
да нахрани събраните гълъби?
Или може би ти си дъжда,
нависоко в простора понесен.
Търсиш моята сянка в нощта
и нашепваш - къде си, къде си...
Мария Вергова
2012г.
А дъждът слага граница, може би
ОтговорИзтриванемежду топлото слънчево лято
и това, що госпожи, госпожици
наричат есен, облечена в злато...
Но дори есента да почуква
на вратата ми небоядисана
и сребро да налива в косите ми
гроздето не е вече кисело ...
Отвори за минута прозореца,
приеми този дъжд лятно-есенен
погледни, че навън Чудотворецът
пак твори във капчуците песенни ...
Ако можеш за миг да намериш
в тях това босоного момиче,
значи (някакси си) си запазила пеещ
ромоленето на потока що стича се ...
:-)