петък, 14 септември 2012 г.

И те търся в стих, нежно изречен...

Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...

И заплита Бургаската вечер
тънки мрежи от лунна мъгла.
И те търся в стих, нежно изречен,
в притаения зрак на съня.

А навярно и днес се разминахме
някъде там, по Крайбрежната.
Ти - без лице и без име,
аз - уморено-небрежна.

Или в края на дългия ден,
ей така, без да знаеш, си минал
само миг, или два преди мен
покрай фонтана с делфините.

И сред нежно разцъфнали люляци,
сме поели безцелно нагоре.
А онази, най-пъстрата улица,
ни е скрила в морето от хора.

Или оня чудак бил си ти -
спрял на "Тройката", точно до ъгъла,
дето в джоба си носи трохи
да нахрани събраните гълъби?

Или може би ти си дъжда,
нависоко в простора понесен.
Търсиш моята сянка в нощта
и нашепваш - къде си, къде си...



Мария Вергова
2012г.

1 коментар:

  1. А дъждът слага граница, може би
    между топлото слънчево лято
    и това, що госпожи, госпожици
    наричат есен, облечена в злато...

    Но дори есента да почуква
    на вратата ми небоядисана
    и сребро да налива в косите ми
    гроздето не е вече кисело ...

    Отвори за минута прозореца,
    приеми този дъжд лятно-есенен
    погледни, че навън Чудотворецът
    пак твори във капчуците песенни ...

    Ако можеш за миг да намериш
    в тях това босоного момиче,
    значи (някакси си) си запазила пеещ
    ромоленето на потока що стича се ...
    :-)

    ОтговорИзтриване