Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.
Събуждам се със първите лъчи -
в прозореца ми слънцето наднича.
Оглеждам се в любимите очи
и даже няма нужда от „Обичам те!".
Тъй сигурни са твоите ръце,
даряват ми най-нежната милувка!
Със чаша топло, сутрешно кафе
поднасяш ми и първата целувка.
Постелята - оазис от сатен,
с прегръдка изкусителна ни мами.
Обичай ме, обичай само мен!
И нека свята бъде любовта ни!
Оттатък, върху своето легло
спи нашето красиво, малко чудо.
Повярвай ми - и след години сто,
аз пак до тебе искам да се будя!
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.
Събуждам се със първите лъчи -
в прозореца ми слънцето наднича.
Оглеждам се в любимите очи
и даже няма нужда от „Обичам те!".
Тъй сигурни са твоите ръце,
даряват ми най-нежната милувка!
Със чаша топло, сутрешно кафе
поднасяш ми и първата целувка.
Постелята - оазис от сатен,
с прегръдка изкусителна ни мами.
Обичай ме, обичай само мен!
И нека свята бъде любовта ни!
Оттатък, върху своето легло
спи нашето красиво, малко чудо.
Повярвай ми - и след години сто,
аз пак до тебе искам да се будя!
Мария Вергова
2010г.
Когато морето целува небето
ОтговорИзтриванеи вънка със болка се ражда деня
в леглото до тебе се буди детето
и тихо си мислиш - ..."вече летя"
ръце и очи , и луната се губи
отново за малко затварям очи
за мъничко нека да бъдем "луди"
да яхнем за миг слънчевите лъчи ...