четвъртък, 13 септември 2012 г.

Не изпращай любовни писма

Не изпращай любовни писма,
украсени със стихове мили!
Своенравна е в мен любовта,
друг в сърцето ми корени впил е.

Зная - ти си добър, романтичен
и по рицарски благороден,
но на него, уви, не приличаш,
той е друга, различна порода.

Ти със думи целуваш ме нежно,
той понякога с думи ранява,
ала само след миг ме отвежда
на онази вълшебна дъбрава,

над която светулки прелитат,
еднорози в просъница тичат
и са само на педя звездите,
затова до безкрай го обичам!

Той си тръгва, когато поиска,
и за сбогом глава не обръща,
но обида и гордост подтискам,
знам - накрая при мен се завръща.

И е тъжна, почти безнадеждна
тази обич, с която  живея,
но в душата му щом се оглеждам,
как, кажи, да забравя за нея?

Не, не сричай  слова обиграни
като рицар в блестящи доспехи!
Той две думи прошепна ми само,
но отекват във мен като ехо.

И дори да ме тласка към ада
без пощада и милост  да знае, 
в дън земя даже аз да пропадам -
ще го търся дори и след края!






Мария Вергова
2012г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар