събота, 12 октомври 2013 г.

Дъждовен блус

Понякога, когато вън вали
и всеки шум нанякъде отлита,
когато, уморен, светът заспи,
а вятърът се стуши под стрехите,

когато само твоите стъкла
с мъждива светлина безсънно светят
и няма край, и няма край нощта,
а тягостно се бавят часовете,

и в тъмното, със трескави очи,
за кой ли път, без отговор се питаш -
да бъдеш ли... или пък да не си...,
а тишината в мрежи те оплита...

...ела навън - под свода на нощта,
загърната в прегръдките на мрака,
една дъждовна, влюбена жена,
на прага ти от цяла вечност чака.

Във тази полусънна тишина
среднощният ми зов нима не чуваш?
Под взора на смълчаната луна
за всичко забрави и с мен танцувай

един неповторим, дъждовен блус
сред ехото на пеещи капчуци,
с меланхоличен, есенен привкус
и свирещият вятър във улуците.

Мелодията нежна на дъжда
в лежерния си ритъм ще ни носи,
по дансинг от опадали листа
до теб ще стъпвам тръпнеща и боса.

И ще нашепват двете ми ръце
със трепета на дланите изстинали,
че уж от дъжд е моето сърце,
ала без теб е палеща пустиня...

А щом угаснат нощните звезди
и утрото в небето се провиди,
ще милна нежно твоите коси
и тихо, със дъжда, ще си отида...


Мария Вергова
2013г.





Няма коментари:

Публикуване на коментар