неделя, 28 октомври 2012 г.

На вятъра любима...

Тази нощ някой плахо почука
с мокри пръсти по моя прозорец
и помоли ме тихо капчукът,
с глас дъждовен, да му отворя.


Тъмнината лениво провлачи
меки стъпки към моята стая.
А със нея немирникът вятър
се промъкна и ме замая.


С порив нежен и лек ме докосна
с капки дъжд върху моята кожа.
А по устните, сънено-топли,
той дъждовна целувка положи.


И ми каза със повей омаен,
тихо шепнейки моето име -
в този свят тъй голям и безкраен,
мен избрал да му бъда любима.


Със невидима длан ме погали,
със безплътни криле ме обгърна
и в нощта на ръце ме понесе,
силно моето тяло прегърнал.


Над вековни земи и морета,
сред безкрайни гори и пустини,
до далечни звезди и комети,
над поляни и цветни градини.


А накрая със нежна прегръдка
във постелята върна ме леко.
Във ъглите на моята стая
тъмнината се стелеше меко.


Вън капчукът напевно ръмеше
по стрехите на спящите къщи.
А дъждът влюбен шепот донесе -
всяка нощ аз при теб ще се връщам...




Мария Вергова
2009г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар