понеделник, 4 юни 2012 г.

Лудата

По улиците прашни на града,
нанякъде поела, крачи Лудата.
Сред сивата, безименна тълпа,
изгубила се, пъстра пеперуда.

Забързана, към залеза върви,
усмихната сама, на нещо свое.
Сред грохота на хиляди коли,
унесено, със себе си говори.

По прашните, разкаляни стъкла,
със пръст рисува някакви картини.
В поляни със разцъфнали цветя
превръща потъмнелите витрини.

И всеки път танцува под дъжда,
мелодия дъждовна тананика.
Със вятъра препуска под ръка,
понесена по своя път за никъде.

Загрижени ù дават къшей хляб,
а тя си го поделя със врабчетата.
Със котките бездомни си говори
и облаците гони по небето.

А вечер, в някой ъгъл щом заспи,
сънувайки слънца и маргаритки,
сред грохота на хиляди коли,
от кръчмите среднощни я подритват.



Мария Вергова
2009г.