събота, 26 май 2012 г.

И пак е нощ

И пак е нощ. И хиляди звезди.
Танцуват тъжни сенки в полумрака.
Самотна стая. И пианото мълчи.
Да го докосне някой с нежност  чака.

И пак е нощ. И лунна светлина
опъва тънки нишки в тишината.
Прозорец. Силуетът на жена.
Косите ù целува само вятърът.

И пак е нощ. И споменът за мъж
изплува като сън от тъмнината.
В прегръдките на цъфналата ръж
днес друга слуша Лунната соната.




Мария Вергова
2010г.

понеделник, 7 май 2012 г.

Защото съм жена

Такава съм, защото съм жена -
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.

Недей да ме упрекваш,  че безчет
любовни думи мога да повтарям,
а после, по-студена и от лед,
с мълчание от студ  да те изгарям.

Че може днес от гняв да се взривя
и в мене да изригнат сто вулкана,
а  утре - кротка, мила и добра -
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен  горкото ти сърце
без милост и без жал да е сломено,
а  след това,  с наивност на дете,
да  плача за врабче с крило ранено.

Не ще ме разбереш, не ме вини!
И други преди теб не са успели.
През вековете колко ли жени
духа си буен в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато безвъзвратно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти сам във мен поиска  да се влюбиш!



Мария Вергова
2010г.