петък, 20 април 2012 г.

Жената, с която се любихме в Панагюрище

Кой те е учил на нежност, попита.
Аз не знаех какво да й кажа.
Разпиляваше лампата златни слитъци,
протегнати като плажове.
И пропадах в уханния здрач на косите й.
Пръстите ми
любовно я сричаха.
Нежността е навярно
словесна липса,
недостиг на думите
за обичане.

Или преливаща мъжка сила,
която с върха на пръстите вае
своите сънища на гърба й по билото
и се спира в онази трапчинка накрая...

... като в дом, в който сякаш след дълго се връща,
като в миг, в който себе си сякаш намира...
Нежността е навярно
всички рани и пътища,
подир смисъла, дето
в тази нощ е пастирът им.

... А изтичаше времето, страшно изтичаше...
Сякаш в някакъв сипей надолу се сурваше.
И разбирах, че всичко, което обичам,
е жената, с която се любихме в Панагюрище.
 
Кръстьо Раленков