неделя, 26 февруари 2012 г.

Щастие

Какво е нужно, за да сме щастливи

във нашия бетонен век?

Живота си живеем полуживи,

забравили за думата човек.

Затворени в панелени кутии,

във плен на виртуални светове,

душите си превръщаме в килии,

в които крием мрачни страхове.

Очите си затваряме за болката,

прескачаме протегнати ръце.

Забързани, минаваме през трупове,

понесени към свойте "върхове".

Усмихнато приемаме ласкателства,

приятелства предаваме без свян.

Но празни и самотни са сърцата ни.

Любов отдавна не живее там.

Какво ни стига, за да сме щастливи

във нашия бетонен век?

Аз знам - усмивка, стих от песен,

ръката на любим човек...

 
Мария Вергова
2008г.

Прочети още:
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/SHTastie/98190.html#ixzz1nVIaFWSO

Няма коментари:

Публикуване на коментар