вторник, 14 февруари 2012 г.

И няма нужда от "Обичам те!"

Навън се ражда бавно утринта,
в грижливи шепи Месеца загръща.
Заплела във косите си цветя,
Зората със земята се прегръща.

Събуждам се със първите лъчи -
в прозореца ми слънцето наднича.
Оглеждам се в любимите очи
и даже няма нужда от „Обичам те!".

Тъй сигурни са твоите ръце,
даряват ми най-нежната милувка!
Със чаша топло, сутрешно кафе
поднасяш ми и първата целувка.

Постелята - оазис от сатен,
с прегръдка изкусителна ни мами.
Обичай ме, обичай само мен!
И нека свята бъде любовта ни!

Оттатък, върху своето легло
спи нашето красиво, малко чудо.
Повярвай ми - и след години сто,
аз пак до тебе искам да се будя!


Мария Вергова
2010г.

1 коментар:

  1. Когато морето целува небето
    и вънка със болка се ражда деня
    в леглото до тебе се буди детето
    и тихо си мислиш - ..."вече летя"
    ръце и очи , и луната се губи
    отново за малко затварям очи
    за мъничко нека да бъдем "луди"
    да яхнем за миг слънчевите лъчи ...

    ОтговорИзтриване