събота, 14 януари 2012 г.

До следващия път

Очаква я във ъгъла на кафенето -
цигарен дим и хиляди лица.
Часовника не спира да поглежда -
в стрелките му събрал се е света.
И ето я - застава на вратата
жената с най-красивите очи.
Уж зима е, а идва с дъх на лято,
на  южни нощи, слънце и мечти.
Часовникът забива във гърдите му -
така мечтае времето да спре!
Задъхано прошепнато "Обичам те!",
жадувано преплетени ръце.
Усмивки, смях, мълчание смутено,
целувки с дъх на нежност и любов.
Защо така отлитат часовете?
Оставащите мигове болят.
Тя тръгва си. И лятото отнесе.
Остава той с цигарения дим
на масата, във ъгъла на кафенето
сред многото блуждаещи очи.
Но в мислите не спира да отеква
любимото звучене на гласа
и нежното докосване на устните.
И все така... до следващия път...

 
Мария Вергова
2009г.

Прочети още:

Няма коментари:

Публикуване на коментар