вторник, 3 януари 2012 г.

Без теб

Без теб, кажи ми, как да продължа?
Еднакви и безцветни се редуват дните.
И знам - ще продължи да се върти света,

ала сърцето ми бездомно ще се скита.

Ще се прибирам вeчер в  къщата сама.

Но тази къща няма да е дом.

Ще е Хотелът на разбитите сърца,

а аз ще съм единствен посетител.

Ще ме посреща на вратата тишина,

като любезен и очакващ домакин.

Ще ме прегръща само самотата

и в мрежи от тъга ще ме заплита.

Ще сядам на верандата в нощта,

под погледа на хиляди звезди

и книгата със спомените  ще разгръщам.

Ще търся пак до лудост имам ли вина

и ще сънувам, че при мен се връщаш




Мария Вергова
2009г.

4 коментара:

  1. любовта изгаря често душите
    разбива сърца ,оставя въглени
    и никой не казва нищо за дните
    когато будни оставаме преди вън да е съмнало...
    самотата остава единствен наш спътник
    и с нея можем "спокойно" надълго да спорим
    понякога чувстваме се като нежелани пътници
    пред които ничия врата не ще се отвори.

    ОтговорИзтриване
  2. Любовта е надежда, горяща в душите,
    искрата в два чифта очи.
    Ако бъдат самотни и тягостни дните,
    любов пак света ще спаси. :))

    ОтговорИзтриване
  3. А ако някога забравим, че има друга,
    (нима още вярваме в любовта след любов)
    ако остава ни малко да изпаднем в полуда
    и избягаме някакси от живота суров ?
    Какво ли зад ъгъла утре ни чака ?
    букет свежи цветя или венеца за края
    и днеска за някъде потеглил е влака
    за последната гара съм ,а коя е всъщност ? - не зная .

    ОтговорИзтриване
  4. И дори така сами,
    ще сънуваме спомените си като мечти -
    и ще гледаме далеч зад хоризонта,
    как небето с пламъците на любовта гори...

    ОтговорИзтриване