понеделник, 12 декември 2011 г.

***

Времето със своя бяг стремителен
безмилостно изтръгна те от моето сърце.
Не помня вече образа, не помня и очите ти,
но може би за мен така е много по-добре.
Сърцето ми отдавна е забравило и думите,
що караха ме дълго, в будни нощи да тъжа.
А даже и лъжите ти, и твойте обещания
потънали са някъде дълбоко в паметта.
Но туй любов ли е било тогава - истинска,
или пък само детско увлечение за мен?
На тез въпроси вечно търся отговор.
Ще мога ли да го намеря някой ден?


Мария Вергова
1988г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар