четвъртък, 29 декември 2011 г.

Ела, любими мой, ела!

В един далечен, чуден свят,
през девет царства и морета,
в земите на султан богат
живеела една принцеса.

Красавица омайна била тя,
със южна кръв и с глас чудесен
и всяка нощ в султанския палат
тя пеела една и съща песен:

"Ела, любими мой, ела,
ела и нежно прегърни ме!
С целувки сладки ще те упоя,
ще те опия като вино!
Ела, любими мой, ела,
че устните ми са със дъх на рози,
очите черни са звезди,
че кожата ми абанос е!"

И спирали се пътници, търговци,
омаяни от сладкия й глас
и слушали те чудната й песен,
забравили за времето, в захлас.
Замръквали керваните със стока,
забравяли за злато и пари.
Разнасяли те приказната песен
до най-далечните земи:

"Ела, любими мой, ела,
кръвта ми като огън е гореща,
косата ми по-тъмна е от нощ,
снагата ми е палма кръшна.
Ела, любими мой, ела,
ще те опия като вино.
С целувки нежни ще те упоя,
по-сладки и от медовина."


Прииждали владетели най-знатни
от всички краища на цялата земя,
със дарове, да искат от султана
ръката на красивата му дъщеря.
Но връщала принцесата прекрасна
женихите богати, до един,
че чакало сърцето й със трепет
годежна вест от нейния любим.


Разказват, че когато странник иде
в далечната и приказна страна,
говори после за принцеса
с неземна хубост и омаен глас,
която пее чудна песен:

"Ела, любими мой, ела,

Мария Вергова
2008г.

3 коментара:

  1. Кой ли незнаен принц е чакала тази принцеса.

    ОтговорИзтриване
  2. Необяснима е женската душа...:)

    ОтговорИзтриване
  3. а принцовете май,че се изгубиха
    тъмата , може би ги плащи
    със своите Снежанки се сбогуваха
    без капчица тъга, и без дори да плачат ...

    ОтговорИзтриване