понеделник, 26 декември 2011 г.

Любов аз никога не прося

Стоиш пред мен, навел глава.

Ръцете ти неволно трепват.

А името на другата жена

в  мълчанието ни  отеква.

Опитваш  се  да  събереш

остатъци  от  мъжка  сила

и  тук,  сега,  да избереш

между любов и милост.

 Душата  ти  неистово  се  бори

със  страст,  вина  и  болка.

А погледът ти трескаво ме гледа -

тъй  както лекар  безнадеждно болна.

Сега стани и си тръгни!

Бъди щастлив! Недей се връща!

Вратата здраво затвори!

Назад дори не се обръщай!

Без тебе тук ще си остана -

отшелник  на  самотен  остров.

Сърцето даже да гори,

любов аз никога не прося!




Мария Вергова
2008г.

1 коментар:

  1. ако дариш , когато даже знаеш
    че всичко ще изчезне мимолетно
    в минутите мълчание ти ще узнаеш
    как в теб кънти и отзвучава ехото ...

    ОтговорИзтриване