четвъртък, 15 декември 2011 г.

Море

Някой  ден  аз  ще  дойда  при  тебе,  море.
 Ще  пристъпя  по  топлия  пясък.
 Прилив  лек  ще  погали  моите  рамене -
 може  би  ти,  море,  си  ме  чакало?
 Ще  прегърна  шумящите,  сини  вълни.
 Те  подканящо  ще  ме  целунат  плахо.
 И  за  кратко  и  аз  ще  стана  море,
 песъчинка  от  морския  пясък.
 Някой  ден  ще  остана  при  тебе,  море!
 Ще  съм  бурна  вълна,  ще  съм  прилив.
 Ще съм крясък на чайка,   ще  съм  морския  бриз
 и  ще  шепна  със  глас  раковинен.
 Като  морска  сирена  ще  спирам  в  нощта
 всички  кораби,  тихо ще пея.
 И  във твоите  топли прегръдки-вълни
 с  теб,  море,  някой  ден   ще  се  слея.


Мария Вергова
2008г.

1 коментар:

  1. Морето е онази магия,
    в която мислите си винаги мога да скрия!

    ОтговорИзтриване