неделя, 4 декември 2011 г.

Отивай си, любов!

Отивай си от мен, любов!
Върви си!
Махни се и сама ме остави!
Натрапница си ти! 
Иди си!
Но с тебе и сърцето ми вземи!
Че то отдавна вече не е живо.
Боля го толкоз много, че не издържа.
Разкъсано,  измамено,  подритвано,
от болка виещо,  умря.
И ти,  любов,  умри със него!
Не искам повече да ме гориш.
Една душа във мен остана само.

Тръгни!
Все още нея можеш да спасиш!
Мария Вергова

1 коментар:

  1. Уж умира -
    а вънгленчето все още стаено си гори...
    уж си отива -
    а се завръщат мисли, изгорели някога мечти...

    ОтговорИзтриване