неделя, 20 ноември 2011 г.

Eва

Всеки ден аз те виждам край мене
във безбройни очи и лица.
Разнолика си, но си винаги Ева.
Милиони съдби, а душата - една.
Цял живот търсиш късче от рая.
Колко често го имаш,
а си тръгваш сама!
С пълни шепи своите чувства раздаваш,
вечно чакайки някой Адам.
Често нощем ти тихичко плачеш,
после денем си твърда скала.
Днес боли те, утре - сама нараняваш,
не признавайки Бог или грях.
Непостоянна, и силна, и слаба,
нежна, страстна, жестока, добра.
Ти си блудницата и светицата в храма.
Ти си просто Жена!

Мария Вергова

Няма коментари:

Публикуване на коментар