сряда, 30 ноември 2011 г.

Лятото

Отива  си - задъхано
и тръпнещо.
Изгубва  се,
препуска  с огнен дъх.
Сърцето му - изгарящо
и слънчево
аз искам да запазя
вечно в свойта гръд.
Косите  му са волни
като вятъра,
а  устните му - с дъх
на пясък и море.
Наметнало се е с
воал от водорасли
и мургави и боси
са му стройните нозе.
Опитвам се с
ръка да го докосна,
а то ми се изплъзва
ловко и със смях.
Поглежда ме
и смига  дяволито.
А догодина, обещава,
че ще дойде пак.


Мария Вергова
1990г.

вторник, 29 ноември 2011 г.

От липсата ти ме боли

И вече знам.
И вече ми е ясно.
От липсата ти ме боли.
Вън - златно-есенно.
Навън - прекрасно.
А тъжен дъжд във мен вали.
Светът - голям.
А ми е тясно.
Замина ти.
Къде ли си?
Кръвта във мен пулсира бясно.
Върни се тук!
И остани...


Мария Вергова
2007г.

http://www.stihovebg.com/Poeziya/Lyubovna/Ot-lipsata-ti-me-boli/98589.html#ixzz1f6XqFsSF


Прочети още:

неделя, 27 ноември 2011 г.

Обичаш ме

Обичаш ме.
Това го зная.
Усещам го със всичките
си сетива.
Завръщаш се при нея всяка
вечер,
но мислите ти все блуждаят...
Със мене си, макар до нея легнал
в тягостната тишина.
Обичаш ме,
макар че дните си прекарваш с нея
и нощите, и всичките си часове.
Ще полудея!
Как искам миг поне очите ти
без страх да гледам,
без страх, че там встрани до теб е тя...
И устните ти да докосна, и ръцете,
и длани във косите да заровя.
Очите да целувам - черни, топли.
Дъха ти да улавям между пръстите си.
Да те усещам, че си вътре в стаята -
безмълвен,
там някъде на крайчеца на канапето.
И въздухът да затрепти от напрежение,
от чувства неизказани и думи неизречени.
Как искам!
Но не мога, защото там встрани
до теб е тя.
И болката усещам, и гнева във погледа й,
страха, че може би й се изплъзваш.
И не мога да съм лошата,
не мога...
Сълзите си преглъщам и й се усмихвам.
Да, още неин си със моята благословия.
Но зная, че обичаш мен.
Това го зная.
Усещам го със всичките си сетива.
И нощем в сънищата си те галя,
без страх, че мога някого да нараня.
 
 
Мария Вергова
1996г.

Дните ни

Един след друг

минават дните -

панаирджийска,

пъстра броеница.

В луд бяг край нас

любови, болки,

радости се нижат.

И само в огледалото

улавяме на времето

следите.

Забързани, като в мравуняк

пъплим с "много

важните си грижи".

Единствено... смехът

на нашите деца

напомня ни,

че има смисъл.
 
 
Мария Вергова
2008г.

Пътека от спомени

Тази нощ, по пътека от спомени,
се завърнах отново при теб.
Стари чувства - като листи  отронени
от дървото на моя живот,
затанцуваха, залюляни от вятъра
на надеждата в изкусителен танц
за завръщане, за прошка и нежност.
Ала знам, есента щом тихо почука
в сърцата ни, по-добре е за зимата
да отворим вратата си и
да покрием листата със сняг...

Мария Вергова
2008г.

събота, 26 ноември 2011 г.

Животът ни

Животът ни - секунда суета
в неспирния поток на времето.

Сълза на падаща звезда,

отнесена от нея надалече.

Животът ни - виенско колело,

завъртащо безбройните ни грешки.

От вятъра отронено листо,

сред тъжен листопад - човешки.

Животът ни -  Вселенско вдишване.

Разпръснат прах над океан огромен.

Животът ни - нима след нас е

просто нечий кратък спомен?

Мария Вергова

петък, 25 ноември 2011 г.

Зимен прозорец

Без теб, любов, сърцето ми е тихо,
като забравена във ъгъла китара.

И прах покрива струните замлъкнали,

и  глуха тишина изпълва стаята.

Без теб, любов, и устните ми - тихи, 

безмълвни,  недокоснати  мълчат,

а въздухът е пълен със очакване.

Навън, през зимния прозорец,

светът е сякаш странно полудял.

Забързан,  бясно бяга по паважа,

мечтите свои да догони.

И ти, любов,  си някъде сред тях.

А аз, по заскреженото стъкло,

рисувам хиляди сърца за теб

и те очаквам.

Мария Вергова

сряда, 23 ноември 2011 г.

Липсваш ми!

Липсваш ми!
Усмивката ти,
погледа ми липсва.
Твоите докосвания,
твоите очи.
Устните ти,
нежните ти ласки,
думите ти и
мълчанието ти дори.
Липсваш ми до болка,
безнадеждно.
Липсваш ми в съня ми,
в моя ден.
Всеки миг желая
твойта нежност!
Искам те!
Завинаги да си
до мен!

Мария Вергова
1996г.

вторник, 22 ноември 2011 г.

Фламенко

Танцувай!
Страстно, огнено фламенко!
Запалвай погледите впити в теб!
Не спирай! Цяла се раздавай!
Ти- тръпнещо, танцуващо сърце.
Pазказвай им за южни нощи
с луна, потънала във сласт.
За пламенните звуци на китари
и дива, андалузка страст.
Задъхвай ги! Душите прелъстявай!
Pазгаряй във очите им копнеж!
Измамното спокойствие взривявай!
Със танца във кръвта им влез!
И нека пулсът им се слива
със ритъма на кастанетите.
Танцуването е магия.
Фламенко е сърцето ти.
Танцувай!

Мария Вергова
2008г.
Прочети още:
http://www.stihovebg.com/Poeziya/Druga-poeziya/Flamenko/98643.html#ixzz1ePfEr3rt

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Видение от розова мъгла

Красива си!
Ефирнорозова в съня ми.
Магическо видение
от розова мъгла.
Изплуваш, изпод
сенки розови се раждаш.
Неземна, нереална,
розова жена.
Красива е разпъпилата
роза върху устните.
В очите ти блещукат
розови звезди.
Над теб най-розовите
облаци се носят.
И розово спокойствие
от теб струи.
Душата ти
е розово-красива.
Мечтаеш чудни,
розови мечти.
Недей, не се разтапяй
в облаците розови!
За още мъничко
в съня ми остани!



Мария Вергова
2008г.

неделя, 20 ноември 2011 г.

Eва

Всеки ден аз те виждам край мене
във безбройни очи и лица.
Разнолика си, но си винаги Ева.
Милиони съдби, а душата - една.
Цял живот търсиш късче от рая.
Колко често го имаш,
а си тръгваш сама!
С пълни шепи своите чувства раздаваш,
вечно чакайки някой Адам.
Често нощем ти тихичко плачеш,
после денем си твърда скала.
Днес боли те, утре - сама нараняваш,
не признавайки Бог или грях.
Непостоянна, и силна, и слаба,
нежна, страстна, жестока, добра.
Ти си блудницата и светицата в храма.
Ти си просто Жена!

Мария Вергова

петък, 18 ноември 2011 г.

Върни се!

Върни се, моля те!
Сърцето ми те чака.
Очите ми, изпълнени с копнеж,
очакват всяка вечер твоето завръщане.
Във мрака на самотните ми нощи,
в студения, кошмарен свят
едничко твойто име може да ме стопли.
Ела си, моля те!
Не ме оставяй тук - забравена,
не позволявай краят да е толкова жесток.
Ти знаеш - друга като мене няма.
Ти каза ми, че всичко си готов за мене
да отхвърлиш
и зная, че това не е лъжа.
Отново, чувствам, ще сме с тебе двамата.
И моето легло не ще е вече пусто
и голямо.
Ела си, моля те!
Помни, че тук очаква те едно сърце,
отключено единствено за теб.
Едно сърце, изпълнено с копнеж
и със любов голяма.
Върни се, моля те!

Мария Вергова
1997г.

сряда, 16 ноември 2011 г.

Нощна тишина

Нощта настъпва откъм запад.
Тъма обвива цялата земя.
Заглъхва всеки шум и крясък,
настава нощна тишина.

Застанал в мрака край реката,
смълчан присядам на брега.
Заключил в мене самотата,
се взирам в тихата вода.

И сякаш нежна, тъжна песен
напяват речните вълни.
А аз като във сън унесен,
потъвам в трепетни мечти.

Безшумно, като нощна птица
изгрява ярката луна.
И като жълта, призрачна зеница
увисва над смълчаната земя.

Мария Вергова

вторник, 15 ноември 2011 г.

И тази нощ съм с теб, приятелю

И тази нощ съм с теб, приятелю.
Спокойна е със тебе вечерта.
Отново нашите среднощни разговори
лекуват  моята душа.
От толкова болезнени раздели,
от толкова любови и лъжи,
от хиляди предателства, които
сърцето карали са да боли.
И тази нощ, приятелю,
душата ми прегръщаш.
В очите ми поглеждаш и ме виждаш там
отново онова момиче,
което някога, отдавна бях.
Което жадно гледаше звездите,
което вечер босо по брега
с морето синьо се целуваше
и с вятъра се гонеше в нощта.
Което със коси разпуснати,
приседнало на топлата земя,
рисуваше по пясъка картини
със бяла раковина във ръка.
И днес, приятелю, съм тази, същата.
В сърцето ми е същото море.
И днес прегръщат ме вълните сини.
В очите свети звездното небе.
И само ти през времето подаваш
на малкото момиче в мен ръка.
И слънце пак в сърцето ми изгрява.
Приятелю, благодаря!


Мария Вергова
2008г.

понеделник, 14 ноември 2011 г.

Ти чувал ли си тишината?

Тишината е бяла и нежна.

Чувал ли си как звучи тишината?

Като звук от разцъфващо цвете,

леко галено от полъх на вятър.

Като шепот на есенни листи.

Като поглед през нощен прозорец.

Като стон, като въздишка.

Като шум от стенен часовник,

отброяващ в нощта часовете.

Като бавно  догарящи свещи,

проблясващи в тъмнината.

Като биенето на  сърцето ти.

Като погледа, спрян във очите

на единствен и верен приятел.

Тишината е бяла и нежна.

Ти чувал ли си тишината?

Мария Вергова
2008г.